Тис Кристоферсен е роден на 27-и януарий 1918 година в Кил; умира на 13-и февруарий 1997 година в Молфзее. Той бе германски фермер и автор на книги, разобличаващи лъжите за Холокоста.
През 1931-а година Тис Кристоферсен става член на Съюза на Германската младеж. Като шлезвигски фермер, той е призован в армията. През 1940-а година е ранен сериозно в Западната кампания. След възстановяването си е обявен за негоден за фронтова служба и преминавайки през курс на обучение, работи в аграрно-изследователски център в заетата от германски войски Украйна. През 1944-а година в качеството си на зондерфюрер служи в лаборатория за защита на растенията към стопанско-административното управление на СС недалеч от концентрационния лагер Освиенцим.
След 1945 година Кристоферсен активно участва в дейността на Християн-демократическия съюз, после в Германската партия, след което влиза в Националдемократическата партия на Германия (NPD). В края на шейсетте години той участва в учредяването на „Обществото на германските селяни за взаимопомощ”. Той работи като фермер в Шлезвиг-Холщайн. От 1965-а година издава ежемесечния вестник „Германски селянин”, който по-късно продава на Герхард Фрай от Мюнхен.
През 1973-а година Тис Кристоферсен по съвет на Манфред Рьодер (1929-2014) обнародва брошурата „Лъжата за Освиенцим”. Това заглавие става синоним на отрицанието на Холокоста. Кристоферсен уверява, че в Освиенцим със затворените там са се отнасяли добре. По време на работа същите пеели и танцували. Арестантите са били добре хранени. След публикуването на книгата Кристоферсен получава хиляди писма от очевидци, които потвърждават неговите доводи. В брошурата му също така се твърди, че в Освиенцим, не е имало нито газови камери, нито каквито и да е други средства за масово унищожение. Макар брошурата „Лъжата за Освиенцим” да не претендирала за научност, то тя изиграла важна роля в историята на ревизионизма, тъй като подтикнала към други, много по-сериозни ревизионистки трудове и се превърнала в един от най-важните документи за преоценка историята на Освиенцим. През 1978-а година брошурата е спряна за продажба във ФРГ.
През 1976-а година Кристоферсен е осъден да плати глоба то 1500 дойче марки за „разпространение на националсоциалистическа пропаганда”. През 1985-а година Кристоферсен е признат за виновен за оскърбление на „оцелелите от Холокоста”. Той е 67-годишен, когато отработва една година обществен труд от присъда в размер на година и половина затвор.
Във връзка със своята пропагандна дейност е подложен на наказателно преследване във ФРГ. Многократно е нападан от еврействащи хулигани. 1986-а година Кристоферсен заминава за Дания. Ръководството на издаваното дотогава от него списание „Селячество” той предава на Ернст Цюндел. Прогонен от Германия, достойният борец за историческата истина е принуден да живее в емиграция в страни, където „мислепрестъпленията” не са поставени извън закона. От Дания Кристоферсен организира разносна търговия с националсоциалистически атрибути. Едновременнно с това, благодарение бездействието на тамошната полиция, неговото скромно жилище в датския градец Колунд е атакувано от стотици проционистки бандити, които хвълят камъни по прозорците и рисуват със спрейове по стените му. Неговият склад с книги е повреден сериозно, автомобилът му и скъпоструваща копирна техника са заляти с киселина. След няколко такива нападения, през 1995-а година Кристоферсен е принуден да напусне Дания. Прави чест на датското правителство, което отхвърля германските искания за неговата екстрадиция, обосновавайки се с това, че Кристофесен живее законно в Дания и не е нарушавал датското законодателство.
Болен от рак, Кристофесен пътува за Швейцария за да се лекува там, но през декемврий 1995 година е принуден да напусне и тази страна. След което той намира временно убежище в Испания. Между другото, германският издател на неговото списание „Селячество” е санкциониран от властите на ФРГ с глоба в размер на 50 хиляди дойче марки.
В началото на 1996-а година германският съд отхвърля молбата му за връщане в родината за кратко посещение, свързано с погребението на сина му, загинал в автомобилна катастрофа. През последните месеци от живота си Кристоферсен е обявен за „държавен враг”, неговата банкова сметка във ФРГ е запорирана, здравната му застраховка – анулирана, изплащането на пенсионото му обезпечение във фонд, където е плащал пенсионноосигурителни вноски в продължение на 45 години, е прекратено заедно със скромната му военноинвалидна пенсия. След значително влошаване на здравето му, за да прекара последните дни от живота си в своята родина, Кристоферсен решава да се върне в Северна Германия. Малко преди смъртта си е арестуван за няколко седмици, но все пак му се разрешава да умре на родната си земя, след като германският съдия обявява, че той е твърде болен за да лежи в затвора.
Починал от рак през февруари 1997 година, той е погребан в градчето Молфзее в околностите на Кил. Няколко месеца след смъртта му неизвестни лица разбиват надгробната плоча и издевателстват над гроба на Тис Кристоферсен.
Мир на душата му.