Дитрих Екарт е роден на 23 март 1868 година в баварското градче Ноймаркт, което се намира на тридесетина километра югоизточно от Нюрнберг, в семейството на кралски нотариус. Екарт първоначално следва медицина в Мюнхен, но решава през 1891 година да устрои живота си като поет, драматург и журналист. Той се премества да живее в Берлин през 1899 година, където пише редица пиеси, много от тях автобиографични. Става довереник на граф Георг фон Хюлзен-Хелзер – художествен ръководител на Кайзеровия театър. Екарт е един успешен драматург. Особено популярна става неговата постановка по произведението „Пер Гюнт” на норвежеца Хенрих Ибсен: изнесени са повече от 600 представления на тази пиеса в Берлин.
В периода 1918-1920 Екарт пише патриотични статии в списанието „Auf gut deutsch” („На добър германски”), което той издава заедно с Алфред Розенберг и Готфрид Федер. Екарт се изявява като яростен критик на Ваймарската република, категорично е против Версайския договор, който той разглеждал като акт на предателство. Екарт е поддържник на теорията „за удар в гърба”, в съответствие с която виновни за поражението на Германия в Първата световна война са евреите и социалдемократите. Екарт взема участие в учредяването на Германската работническа партия (D.A.P.) заедно с Готфрид Федер и Антон Дрекслер през 1919 година, която по-късно е преименувана на Националсоциалистическа германска работническа партия (N.S.D.A.P.) Дитрих Екарт е за известно време и издател на партийния печатен орган – „Фьолкишер беобахтер” („Народен наблюдател”), а така също пише поемата „Йойрио”, от която е стихът „Германийо, събуди се!” („Deutschland, erwache!”) – станал един от лозунгите на Националсоциалистическата партия и избродиран като текст върху партийните й знамена.
На 09 ноемврий 1923 година Дитрих Екарт участва в неуспялото Мюнхенско въстание, известно като Бирения пуч. На 13 ноемврий с.г. е арестуван и заключен в затвора на град Ландсберг в Бавария, заедно с Хитлер и други партийни ръководители, но заради лошото му здравословно състояние скоро след неговото арестуване е освободен на 20 декемврий.
Дитрих Екарт умира на 55-годишна възраст от сърдечен пристъп в Берхтесгаден, Бавария на 26 декемврий 1923 година. Погребан е в старото гробище на Берхтесгаден. Някои историци определят Екарт като „духовен баща на националсоциализма”. Адолф Хитлер му отдава нужната почит в последното изречение на своя труд „Майн Кампф”. В годините на националсоциалистическото управление в Германия на територията на Олимпийския стадион в Берлин е построен летен театър на името на Дитрих Екарт, който в днешно време носи названието „Берлински горски театър”.