Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2013 21:22 - Последна дума на Андерш Брейвик пред съда в Осло - 22 юни 2012 година
Автор: antonra Категория: История   
Прочетен: 2010 Коментари: 0 Гласове:
2



  Мисля, всички сме съгласни с това, че акцията на 22 юли бе варварска. Станалото в правителствения квартал и на Утоя - това е варварство. Помня, как на 21 юли си мислех: "Утре ще умра." На 200 метра от правителствения квартал си казах: "След две минути ще загина". И така - в името на какво аз се бях приготвил да умра?... Ето за това аз ще говоря сега. Аз не се готвя да държа дълга реч, защото на 17 април направих изявление, което включва в себе си всички аргументи, които аз държах да изложа или поне мнозинството от тях. Но има някои неща, които пропуснах да кажа, и затова ще се опитам да сторя това сега. Като начало - за моята вменяемост. По принцип, съгласно презумпцията за вменяемост, всеки човек се счита за вменяем от гледна точка на закона. Тридесет и петима от общо тридесет и седем висококвалифицирани специалисти, които ме преглеждаха, въобще не намериха какъвто и да е симптом на някакво психическо разстройство. И само двама намериха множество симптоми. Съвсем очевидно е, поради което и искам да го подчертая.Тридесет и петима срещу двама. Но нямам намерение да се задълбочавам в тази тема. Както вече заявих в речта си от 17 април - европейският демократически политически модел не работи. Аз продължавам да твърдя, че е необходима кардинална смяна на ръководството в Норвегия и в Европа. Процесът започва след края на Втората световна война. През 60-те Работническата партия (Арбайдер партиет) решава да предостави убежище на голяма група пакистанци, но които е отказан прием във Финландия, и които пристигат в Норвегия с туристически визи. Тогава се започва и с норвежкия мултикултурен експеримент. „Арбайдер партиет” решава, че Норвегия е длъжна да последва примера на Великобритания, с нейната масова емиграция от Азия и Африка. Аз вече доста говорих за цензурата, издевателствата и гоненията, на които са подложени културконсерваторите и националистите след края на Втората световна война и сега няма да се спирам на това. Ще разгледам, обаче, някои ключови моменти. Основна характеристика на това явление е политическата дискриминация. Неправителствени и младежки организации, изповядващи принципите на културконсерватизма, не получават никаква подкрепа (от държавата). Извинявайте, но единственото издание в Норвегия, защитаващо позициите на културконсерватизма, е вестникът "Норге и даг" ("Норвегия днес"), на който през 2009 година му бе отказана държавна субсидия. След 22 юли финансирането на Службата по правата на човека бе наполвина съкратено заради техни изявления в духа на културконсерватизма. И това при положение, че тази организация няма нищо общо с мен. През последните 20-30 години активна държавна подкрепа се предоставя на ляворадикални организации - такива като "Блиц", "Чйен фолкет", "Антирасистки център". Възможно е някой да помни бившия лидер на екологическото движение "Бъдещето е в наши ръце" - Стайнар Лем, който почина от рак преди няколко години. Малко преди смъртта си той каза, че има нещо, което отдавна го гложди отвътре, но за него той не е имал смелостта да говори публично. И това е, че ние сме се борили за правата на Тибет и неговия народ, но в същото време е забранено в Норвегия да се декларира, че норвежците имат същото това право на своята родна земя, както и тибетците, и че нашите права са също толкова важни. Лем признава пред своя лекар, че само близостта на смъртта му дава смелост да каже правдата за това какво той всъщност мисли по въпроса. Част от сборника* съм посветил за да разкажа за разрушаването на моралните ценности, който процес е в ход в Норвегия от 1968 насам. Съществуват сериозни проблеми в тази сфера. Днес в Норвегия се прокарват идеи, които са особено вредни за страната и извънредно пагубни за нашето бъдеще. Когато работите опират до венерически болести и сексуални революции, това става остър проблем и за Европа. Утвърждава се един идеал, че следвало да се прави секс с колкото се може по-голям брой случайни партньори и наместо пропагандирането на семейните ценности е в ход едно разложение като се вади аргумент – какви големи проблеми пораждал бил семейният живот. Например, какви идеи се прокарват в сериала „Сексът и градът”, където главните героини Саманта и Кари в продължение на 100-200 епизода правят секс със стотици мъже. Ето такива са идеалите, които днес са на почит. Това е болест. Върху тези болни идеи трябва да бъде наложена цензура и обществото е необходимо да бъде защитавано от тях. Поддържайки ги, вие пренебрегвате своя дълг към семейството и нацията. Сега хората се стремят първо да получат образование, да пътешестват, да доживеят до 35-годишна възраст и едва тогава да правят деца. Но жените трябва да раждат още от 20-годишна възраст. Нашата раждаемост днес е по-ниска от нивото на простото възпроизводство. Сега за защитата на политическото статукво. Един от най-влиятелните люде в Норвегия, главният редактор на всекидневника „Дагсависен” – Арне Странд, много пъти е говорил за държавното финансиране на пресата. Той открито е заявявал, че това финансиране е необходимо за съхраняване сегашната политическа хегемония, както и за това щото да не бъдат допущани десните да изказват своите гледища. Държавното финансиране на пресата гарантира, че в Норвегия никога няма да има демокрация, а крайно десните никога не ще получат възможност да участват в дебатите. По-нататък ще кажа за някои норвежки деятели от десния фланг, признати за невменяеми в периода след края на Втората световна война, няколко от тях умряха в психиатрични клиники. Считам, че неконституционните съдебни решения по отношение на тези хора трябва да бъдат отменени, а на родствениците им да бъдат изплатени компенсации. Да разказвам ли за жестокото нападение от страна на членове на ляворадикалното движение „Блиц” върху лидера на „Федреландспартиет” през 1993 година. Когато шокираният очевидец на нападението писал за това до вестник „Дагбладет”, от редакцията му отговорили: „Нима в тоа има нещо лошо...?” А такава е била позицията на повечето средства за масово осведомяване, които не са съобщили нищо за инцидента. В нашата страна е почти невъзможно да се организира нова партия. Необходимо е да бъдат събрани 5000 подписа, спазвайки при това множество строги изисквания. В Швеция за това е необходимо да бъдат събрани 1500 подписа. Това ще рече, че там има множество малки партии. Службата за сигурност (тайната полиция) без никакви задръжки се хвалеше с това как успяла да съкруши националистичческото движение „Вигрид”. Всички по-млади членове на движението и техните родители са били привиквани в полицейските участъци. Тези политически активисти са били подлагани на систематично преследване, както и техният лидер – Торе Тведт. Те са били под постоянно наблюдение, а него са го арестували, правили са му обиски до момента, в който са го изхвърлили от жилището, където той е живеел под наем. На предизборните дебати през 2009 година, провеждащи се в едно училище, лидерът на партията „Норгес Патриотене” е бил ранен в главата. Започнал силно да кърви, той е бил принуден да напусне срещата. Дебатите продължили, сякаш нищо не се е случило. Нито училищната администрация, нито полицията са предприели каквото и да е във връзка с това нападение. На местните избори миналата година членовете на „Кристен самлингспартиет” са били нападнати от страна на комунистическата организация „СОС расизме”. Подобни случаи са обяснявани от управляващите като нещо характерно за националните отношения в тази страна. На 22 юли последва ответна реакция, поразила всеки, който следи за развитието на националния въпрос. Антидемократическите сили, управляващи нашата страна, като че ли чакат още нещо – това е видно по новите мерки за контрол, приети от тях, по провежданите учения в рамките на реализиращия се сценарий. В същото време те твърдят, че не са предприемали нищо такова, което би предизвикало подобна обратна реакция. Напълно е възможно, щото много люде, свързани с партията на властта, даже да вярват в това. Ето защо перпективата пред нашата страна изглежда твърде мрачна. Добре известно и документално потвърдено е, че „Арбайдер партиет” до началото на Втората световна война е получавала финансова подкрепа от Съветския съюз. В същото време би било неправилно тази партия да се определя като „комунистическа” в пълния смисъл на думата. Те не поддържат плановата икономика. По тази причина е по-правилно да бъдат наречени културмарксисти или полукомунисти. Бащата на днешния премиер – Торвалд Столтенберг (активен член на „Арбайдер партиет”, бивш министър на външните работи) е имал кодово име в КГБ. Даже самия Йенс Столтенберг (настоящ лидер на „Арбайдер партиет” и примиер на Норвегия) е имал кодово име в архивите на КГБ. Двама автори са искали да публикуват материали по този повод, но не са успели поради силното противодействие на управляващите и са се отказали от тези си намерения. Проблемът на „Арбайдер партиет” не е в нейното комунистическо минало, а в това, че тя не иска да носи отговорност за собствените си действия. Секретарят на партията – Раймонд Йохансен, оправдавайки емиграционната политика, изтъква, че това било в съответствие с международните договорености – вместо направо да заяви, че те съзнателно искат да изменят Норвегия в етническо и културно отношение. Раймонд Йохансен е достатъчно умен, за да знае, че Япония и Корея са изпитвали неведнъж подобно давление от страна на ООН за сметка проблемите на бежанците и принудително изселените (азилантите). Япония и Южна Корея се научиха да казват „не”! Те не искат, щото техните страни да се използват като сметище и инкубатор на втория или третия свят. Политическите модели на Япония и Южна Корея свидетелствуват, че страните казващи „не” на масовата емиграция, в дългосрочна перспектива ще бъдат по-силни от страните, които са открити за такава една емиграция. Очакват ни крупни етнически, културни и религиозни конфликти. Именно те доведоха до 22 юли. До него ни доведе политиката на „Арбайдер партиет” и министерството на външните работи. Ако в тях има поне малко честност, то те биха признали, че поощряват масовата емиграция? „Арбайдер партиет” прави това, защото иска да разруши норвежката култура. С други думи, те имат същите планове, каквито имат социалдемократите в Швеция, Дания, Германия и Великобритания. Хората, които поддържат културконсервативните организации, след края на Втората световна война са подложени в Норвегия и Западна Европа на систематически издевателства, притеснения и преследване. През последните няколко десетилетия няколкостотин души в Норвегия са били уволнявани и заклеймявани като фашисти и расисти, доколкото те са били само противници на масовата емиграция. И най-печалното е, че подобна демонизация е нещо по-добро от игнорирането. Игнорирането е по-лошо от всичко. Няколкостотин души в Европа и Норвегия сложиха край на живота си, след като бяха публично разпнати за своите консервативни, антикомунистически и националистически възгледи. А това е същото, което се случи и в Съветския съюз. Още един момент, за който преди това не говорих. Това е културната ненавист към самите себе си. Норвежското общество страда от сериозно културно психическо заболяване, което се изразява в презрение към самия себе си за собствените си норвежки идеали. Тази колективна психоза се обяснява с десетилетията властващ културмарксизъм. Удачен пример в това отношение се явява участието на Норвегия на „Евровизия” през последните години. През 2009 година ние доверихме на белоруски емигрант да представлява страната. Само по себе си това не е лошо, ако ние спорадично позволяваме на бежанец да представлява Нолвегия на този конкурс. Но какво всъщност става? – След две години, побеждавайки в зрителското гласуване, на „Евровизия” отива Стела Мванги с някаква африканска песен. Това е издевателство и сериозна провокация към тези норвежци, които се придържат към едни културконсервативни възгледи. Какво прави Норвегия, като избира бежанци в качеството на свои посланици. В страната какво – не достигат норвежци или те самите ненавиждат себе си? Тая година пък на „Евровизия” от името на Норвегия излезе някакъв бежанец от Иран. Това е оскърбление за всички норвежци. Мнозина страдат от културно отвращение към самите себе си и се нуждаят от незабавно лечение. А лекарството в този случай е едно – повече национализъм.  Преминавам към въпроса за коренните народи. Тези, които твърдят, че етническите норвежци не са коренен народ на Норвегия, не са прави. На нас, разбира се, ни е известно, че ООН не признава етническите европейци в качеството им на коренни народи. За да разберем, защо така е станало, е необходимо да си спомним програмата на ООН, както и това, че тази организация е била създадена през 1945 година, след разгрома на Хитлеровата коалиция. ООН не поддържа коренните европейци, понеже е под контрола на културмарксистите. Деконструкцията на европейските държави е дело не само на ООН, но и на ЕС – достатъчно е да си припомним, че председател на Европейската комисия в продължение на много години е Жозе Барозу – лидер на португалската социалдемократическа партия. Защо борбата за правата на коренните народи на Тибет, Боливия и други страни се поддържа, докато в същото това време борците за правата на европейците са наричани „расисти”? Нима това не е същото? Това е борба против етническото и културното унищожение. Това, че тях ги подкрепят, а нас ни преследват, воюват срещу нас като с „болест” – е незаконно и несправедливо. Мулла Крекар, когото искахме призовем на този съд в качеството му на свидетел на защитата, е един от немногото мюсюлмански лидери, които честно си признават за стремежите на ислямистите да завземат властта в Европа. Той някак си изрече: „В Дания напечатаха антиислямски карикатури, но като резултат подкрепата за исляма продължава да расте. На вас така и не се удаде да ни промените. Затова пък ние се приготовляваме да изменим вас. Погледнете населението на Европа, където мюсюлманите се размножават като комари. На всяка една европейска жена се падат по 1,5 деца, а на всяка мюсюлманка в същите страни – по 3,5 деца”. Аз също така искам да напомня думите на Муамар Кадафи, който през 2007 година каза: „Налице са всички признаци, че Аллах ще ни дари с победа в Европа, дори без меч. Ние не се нуждаем от терористи и шахиди – милиони мюсюлмани в Европа ще я превърнат в мюсюлмански континент в продължение на няколко десетилетия”. Примерите документално потвърждават, че на практика се води една ислямска демографическа война. През 1900 година в Косово са живеели 60% християни. 1913 година този показател е 50%, 1925 година – 25%. През 1948 година там вече живеят 72% мюсюлмани, а през 1971 година – 79%. През 2008 година, след натовските бомбардировки над нашите сръбски братя-християни, в Косово мюсюлманите са съставлявали 93%.За да се превърне Косово от християнско в мюсюлманско са били потребни някакви си 100 години. В Ливан делът на мюсюлманите през 1911 година е съставлявал 21%. Днес – около 80%. Това е демографическа война. Война, водеща се против Европа и Норвегия. От това страдат не само християните. През 1941 година в Пакистан индусите са били 25%, в 1948-а – 17%. Днес там индусите са по-малко от процент. Такава е тя пакистанската търпимост към инакомислящите. През 1941 година идусите в Бангладеш са били 30%, днес са по-малко от 8%. Погледнете демографическия ръст на мюсюлманските страни. През 1951 година в Пакистан живеят 33 милиона души, днес, само 60 години по-късно – почти 200 милиона. По официални данни раждаемостта там е 3,58, но, разбира се, това е заблуда. За успокояване на обществеността средствата за масово осведомяване обичат да списуват, че мнозинството от мюсюлманските държави били подкрепяли демокрацията, но това е неистина. Университетът в щата Мериленд е провел изследване в хода на което са анкетирани 4000 мюсюлмани. 65% от тях са заявили, че искат да се обединят всички мюсюлмански страни в халифат и да съблюдават за строгото спазване на шириатските закони. Аз ще премина към последния пункт. Адвокатите на потършевшите по-рано ме нарекоха убиец на деца, но е известно, че средната възраст на загиналите на Утоя надвишава 18 години, дори ако бъдат изключени възрастните. Средната възраст на войниците, участвали в световните войни е 18 години. Много от нашите войници в Афганистан са 18-годишни. Значи ли това, че ние отправяме на война деца?... Властите, самите те са виновни в масовите детеубийства по болниците из цяла Норвегия – хиляди деца загиват всяка година в резултат на аборти. Мюсюлманите не признават абортите, защото шериатът не го позволява. Така че, „Арбейдер партиет”, приела закона за абортите, е виновна в масови убийства, като в същото време опрадава ниската раждаемост на норвежки деца. И днешната власт в Норвегия ще продължава да убива норвежки деца. Съдиите, седящи днес тук, могат да ме съдят както им е угодно. Но те трябва да помнят, че историята е съдила онези предубедени служители на Темида, които са работили за Хитлерова Германия. По същия начин историята ще съди съдиите и в този случай. Историята ще покаже дали е бил осъден този човек, който се е опитвал да възспре злото на нашето време. И историята показва, че понякога е необходимо да се действа варварски, за да се предотврати варварство в много по-големи мащаби. Моите братя от норвежкото и европейското движение на съпротивата следят това дело, планирайки нови атаки, в резултат на които може да има до 40 хиляди жертви. Вчера в Швеция на една от атомните електроцентрали е било намерено взривно устройство и това е възможно да са мои шведски братя. В сборника аз писах за нападения върху шведски и германски атомни централи. Службите за сигурност знаят, че войнстващите националисти имат достъп до оръжие. Аз смятам за свой дълг да предупредя за това, защото при наличие на политическа воля, нови по-нататъшни жертви могат да бъдат избегнати. В сборника аз описвах решение, което ще позволи да се предотврати конфликта с ултранационалистите и по-нататъшни нови атаки от тяхна страна. Най-разумното нещо, което може да бъде направено, е да ни се предостави автономия в определена област на Норвегия. Автономия за хората, които се обявяват против масовата емиграция и мултикултурализма – с други думи, за национал-консерваторите, ортодоксалните християни и национал-социалистите. Такова едно разрешение би било добро и за двете страни: марксистите и либералите биха били избавени от страха пред нашия гняв, а на нас няма да ни се налага да живеем в многонационален и мултикултурен ад. Подобно решение може да бъде приложено във всички европейски страни и по този начин да се предотврати по-нататъшна ескалация на конфликта между културконсерваторите и мултикултуралистите. Като начало бихме могли да заемем 1-2% от територията на страната. Площта ще се увеличава пропорционално на прираста. Ако ние нямаме успех и разцвет, то автономията няма да се разширява по-нататък. Този модел прилича на политическите решения, приети в други части на света по отношение на коренните народи. Мнозина ултранационалисти и всякакви други хора биха се отнесли положително към подобно решение на въпроса. Алтернативата се състои в това, че ние ще съсредоточим усилията си по посока овладяване на цялата страна, което марксистите и либералите никак няма да харесат.   Но сегашният режим в Осло не е заинтересован от диалог с нас, а ние няма какво да губим, така че в близките няколко години конфликтът ще се изостря. Може би е тактически неудачно да се излиза с подобни радикални предложения в настоящия момент, когато прокурорът настоява да бъда признат за невменяем. Но аз съм длъжен да изразя своето мнение по отношение възможностите за мирно урегулиране, което би спасило живота на много хора в бъдеще. Този съдебен процес е свързан с търсене на истината. Моите заявления за случващото се в страната – правдиви ли са те?... И ако са правдиви, как тогава могат да бъдат наричани моите действия противозаконни? Норвежките учени и журналисти работят съвместно, използвайки методи, разрушаващи норвежката идентичност, християнството, нашата нация. Как така може да бъде незаконно участието във въоръжената съпротива против това? Прокурорите питаха, кои ми е дал пълномощия да сторя това, което сторих? Аз вече отговорих на този въпрос, но ще повторя отново. Тези пълномощия ми ги дадоха всеобщите права на човека, международното право и правото на самоотбрана. Моите действия бяха отговор на действията на тези, които съзнателно и безсъзнателно разрушават нашата страна. Отговорните норвежци, имащи чувство на дълг, няма да стоят и гледат, как ние се превръщаме в малцинство на собствената си територия. Ние ще се сражаваме. Атаките на 22 юли бяха превантивен удар в защита на моята етническа група и аз не се признавам за виновен. Аз действах от името на моя народ, моята религия и моята страна. Поради това аз изисквам да бъда оправдан.   * Става дума за съчинението-дневник на Андерш Брейвик - „2083. A European Declaration of Indepence” („2083. Европейска декларация за независимост”). Той го е писал дълго време преди да извърши атентатите на 22 юли 2011 година.



Гласувай:
2



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: antonra
Категория: История
Прочетен: 89268
Постинги: 37
Коментари: 18
Гласове: 61
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031