"In rabbinical litеrature the distinction between gentile (goy, akkum) and Christian (Nazeri) has frequently been obscured by textual allerations necessitated by the vigilance of censors. Thus "Egyptian", "Amalekite", "Zadokite" (Sadducee)", and "Kuti" (Samaritan) often stand in place of the original Nazeri, as well as goy, akkum, etc...... Numerous anti-Christian polemic passages only make real sense after Nazeri has been restored in place of the spurious Kuti or Zadokite."
Encyclopedia Judaica. (1978). Keter Publishing House, Jerusalem, Vol.7, p.411.
"В равинската литература различието между понятията езичници (гой, акум) и християни (Назери) неведнъж е било помътнявано от текстови промени, една необходимост, която е била предизвиквана от бдителността на (християнските) цензори. По такъв един начин египтяните, амалеките, кутите (самаряните), често стоят на мястото в текста на първоначалните Назери, а също така гоите, акумите и т.н.... Многобройните антихристиянски полемически текстове придобиват действителен смисъл едва когато думата Назери (Nazeri) бъде възстановена на мястото на заблуждаващите Кути или Садукеи."
Това е един фундаментален цитат от Енциклопедия Джудаика. Защо Ви занимавам с това и каква връзка има с днешната действителност този цитат?
Първото, което се забелязва в него е наличието на едни бдителни цензори към кралските дворове на средновековна Европа, които са знаели значението на думата Нацери и са спирали от печат еврейски книги за употребата на тази дума. Нацери - така са наричали талмудистите християните през средните векове. През ХХ век капацитетите по еврейско богословие отново вкарват в употреба тази дума, но ситуацията е вече друга и ги няма в наличност бдителните цензори. Наци - по този начин водачите на световното еврейство именуват националсоци алистическа Германия и нейния лидер. Много хора по света мислят, че термина "Наци" има само политическо значение, но не е така. В действителност думата "Наци" има религиозно значение за талмудистите. Те припознават Хитлер за велик религиозен враг от ранга на Христос. Така можем да си обясним и патологичната омраза, ненавист и истерия, лееща се обилно по световните еврейски медии 70 години след края на Втората световна война. Нормалното положение е раните от войната с течение на десетилетията да зарастват и за нея да се говори все по-обективно и по-безпристрастно. Времето лекува - това е фундаментален принцип, утвърден през хилядолетията, залегнал и в съвременното наказателно право.
Напротив, тъкмо обратното! Истерията срещу Хитлер и неговите сподвижници нараства и се засилва, особено през последните години. Този феномен намира своето религиозно обяснение именно с този цитат!
Все пак нека да не забравим да благодарим на американския писател Дейвид Дюк, който редовно го публикува в своите книги.