Постинг
07.03.2017 01:20 -
Тис Кристоферсен - един мъченик на ревизионисткото движение
Автор: antonra
Категория: История
Прочетен: 1129 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2017 01:28
Прочетен: 1129 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 07.03.2017 01:28
Тис Кристоферсен е роден на 27-и януарий 1918 година в Кил; умира на 13-и февруарий 1997 година в Молфзее. Той бе германски фермер и автор на книги, разобличаващи лъжите за Холокоста.
През 1931-а година Тис Кристоферсен става член на Съюза на Германската младеж. Като шлезвигски фермер, той е призован в армията. През 1940-а година е ранен сериозно в Западната кампания. След възстановяването си е обявен за негоден за фронтова служба и преминавайки през курс на обучение, работи в аграрно-изследователски център в заетата от германски войски Украйна. През 1944-а година в качеството си на зондерфюрер служи в лаборатория за защита на растенията към стопанско-административното управление на СС недалеч от концентрационния лагер Освиенцим.
След 1945 година Кристоферсен активно участва в дейността на Християн-демократическия съюз, после в Германската партия, след което влиза в Националдемократическата партия на Германия (NPD). В края на шейсетте години той участва в учредяването на „Обществото на германските селяни за взаимопомощ”. Той работи като фермер в Шлезвиг-Холщайн. От 1965-а година издава ежемесечния вестник „Германски селянин”, който по-късно продава на Герхард Фрай от Мюнхен.
През 1973-а година Тис Кристоферсен по съвет на Манфред Рьодер (1929-2014) обнародва брошурата „Лъжата за Освиенцим”. Това заглавие става синоним на отрицанието на Холокоста. Кристоферсен уверява, че в Освиенцим със затворените там са се отнасяли добре. По време на работа същите пеели и танцували. Арестантите са били добре хранени. След публикуването на книгата Кристоферсен получава хиляди писма от очевидци, които потвърждават неговите доводи. В брошурата му също така се твърди, че в Освиенцим, не е имало нито газови камери, нито каквито и да е други средства за масово унищожение. Макар брошурата „Лъжата за Освиенцим” да не претендирала за научност, то тя изиграла важна роля в историята на ревизионизма, тъй като подтикнала към други, много по-сериозни ревизионистки трудове и се превърнала в един от най-важните документи за преоценка историята на Освиенцим. През 1978-а година брошурата е спряна за продажба във ФРГ.
През 1976-а година Кристоферсен е осъден да плати глоба то 1500 дойче марки за „разпространение на националсоциалистическа пропаганда”. През 1985-а година Кристоферсен е признат за виновен за оскърбление на „оцелелите от Холокоста”. Той е 67-годишен, когато отработва една година обществен труд от присъда в размер на година и половина затвор.
Във връзка със своята пропагандна дейност е подложен на наказателно преследване във ФРГ. Многократно е нападан от еврействащи хулигани. 1986-а година Кристоферсен заминава за Дания. Ръководството на издаваното дотогава от него списание „Селячество” той предава на Ернст Цюндел. Прогонен от Германия, достойният борец за историческата истина е принуден да живее в емиграция в страни, където „мислепрестъпленията” не са поставени извън закона. От Дания Кристоферсен организира разносна търговия с националсоциалистически атрибути. Едновременнно с това, благодарение бездействието на тамошната полиция, неговото скромно жилище в датския градец Колунд е атакувано от стотици проционистки бандити, които хвълят камъни по прозорците и рисуват със спрейове по стените му. Неговият склад с книги е повреден сериозно, автомобилът му и скъпоструваща копирна техника са заляти с киселина. След няколко такива нападения, през 1995-а година Кристоферсен е принуден да напусне Дания. Прави чест на датското правителство, което отхвърля германските искания за неговата екстрадиция, обосновавайки се с това, че Кристофесен живее законно в Дания и не е нарушавал датското законодателство.
Болен от рак, Кристофесен пътува за Швейцария за да се лекува там, но през декемврий 1995 година е принуден да напусне и тази страна. След което той намира временно убежище в Испания. Между другото, германският издател на неговото списание „Селячество” е санкциониран от властите на ФРГ с глоба в размер на 50 хиляди дойче марки.
В началото на 1996-а година германският съд отхвърля молбата му за връщане в родината за кратко посещение, свързано с погребението на сина му, загинал в автомобилна катастрофа. През последните месеци от живота си Кристоферсен е обявен за „държавен враг”, неговата банкова сметка във ФРГ е запорирана, здравната му застраховка – анулирана, изплащането на пенсионото му обезпечение във фонд, където е плащал пенсионноосигурителни вноски в продължение на 45 години, е прекратено заедно със скромната му военноинвалидна пенсия. След значително влошаване на здравето му, за да прекара последните дни от живота си в своята родина, Кристоферсен решава да се върне в Северна Германия. Малко преди смъртта си е арестуван за няколко седмици, но все пак му се разрешава да умре на родната си земя, след като германският съдия обявява, че той е твърде болен за да лежи в затвора.
Починал от рак през февруари 1997 година, той е погребан в градчето Молфзее в околностите на Кил. Няколко месеца след смъртта му неизвестни лица разбиват надгробната плоча и издевателстват над гроба на Тис Кристоферсен.
Мир на душата му.
През 1931-а година Тис Кристоферсен става член на Съюза на Германската младеж. Като шлезвигски фермер, той е призован в армията. През 1940-а година е ранен сериозно в Западната кампания. След възстановяването си е обявен за негоден за фронтова служба и преминавайки през курс на обучение, работи в аграрно-изследователски център в заетата от германски войски Украйна. През 1944-а година в качеството си на зондерфюрер служи в лаборатория за защита на растенията към стопанско-административното управление на СС недалеч от концентрационния лагер Освиенцим.
След 1945 година Кристоферсен активно участва в дейността на Християн-демократическия съюз, после в Германската партия, след което влиза в Националдемократическата партия на Германия (NPD). В края на шейсетте години той участва в учредяването на „Обществото на германските селяни за взаимопомощ”. Той работи като фермер в Шлезвиг-Холщайн. От 1965-а година издава ежемесечния вестник „Германски селянин”, който по-късно продава на Герхард Фрай от Мюнхен.
През 1973-а година Тис Кристоферсен по съвет на Манфред Рьодер (1929-2014) обнародва брошурата „Лъжата за Освиенцим”. Това заглавие става синоним на отрицанието на Холокоста. Кристоферсен уверява, че в Освиенцим със затворените там са се отнасяли добре. По време на работа същите пеели и танцували. Арестантите са били добре хранени. След публикуването на книгата Кристоферсен получава хиляди писма от очевидци, които потвърждават неговите доводи. В брошурата му също така се твърди, че в Освиенцим, не е имало нито газови камери, нито каквито и да е други средства за масово унищожение. Макар брошурата „Лъжата за Освиенцим” да не претендирала за научност, то тя изиграла важна роля в историята на ревизионизма, тъй като подтикнала към други, много по-сериозни ревизионистки трудове и се превърнала в един от най-важните документи за преоценка историята на Освиенцим. През 1978-а година брошурата е спряна за продажба във ФРГ.
През 1976-а година Кристоферсен е осъден да плати глоба то 1500 дойче марки за „разпространение на националсоциалистическа пропаганда”. През 1985-а година Кристоферсен е признат за виновен за оскърбление на „оцелелите от Холокоста”. Той е 67-годишен, когато отработва една година обществен труд от присъда в размер на година и половина затвор.
Във връзка със своята пропагандна дейност е подложен на наказателно преследване във ФРГ. Многократно е нападан от еврействащи хулигани. 1986-а година Кристоферсен заминава за Дания. Ръководството на издаваното дотогава от него списание „Селячество” той предава на Ернст Цюндел. Прогонен от Германия, достойният борец за историческата истина е принуден да живее в емиграция в страни, където „мислепрестъпленията” не са поставени извън закона. От Дания Кристоферсен организира разносна търговия с националсоциалистически атрибути. Едновременнно с това, благодарение бездействието на тамошната полиция, неговото скромно жилище в датския градец Колунд е атакувано от стотици проционистки бандити, които хвълят камъни по прозорците и рисуват със спрейове по стените му. Неговият склад с книги е повреден сериозно, автомобилът му и скъпоструваща копирна техника са заляти с киселина. След няколко такива нападения, през 1995-а година Кристоферсен е принуден да напусне Дания. Прави чест на датското правителство, което отхвърля германските искания за неговата екстрадиция, обосновавайки се с това, че Кристофесен живее законно в Дания и не е нарушавал датското законодателство.
Болен от рак, Кристофесен пътува за Швейцария за да се лекува там, но през декемврий 1995 година е принуден да напусне и тази страна. След което той намира временно убежище в Испания. Между другото, германският издател на неговото списание „Селячество” е санкциониран от властите на ФРГ с глоба в размер на 50 хиляди дойче марки.
В началото на 1996-а година германският съд отхвърля молбата му за връщане в родината за кратко посещение, свързано с погребението на сина му, загинал в автомобилна катастрофа. През последните месеци от живота си Кристоферсен е обявен за „държавен враг”, неговата банкова сметка във ФРГ е запорирана, здравната му застраховка – анулирана, изплащането на пенсионото му обезпечение във фонд, където е плащал пенсионноосигурителни вноски в продължение на 45 години, е прекратено заедно със скромната му военноинвалидна пенсия. След значително влошаване на здравето му, за да прекара последните дни от живота си в своята родина, Кристоферсен решава да се върне в Северна Германия. Малко преди смъртта си е арестуван за няколко седмици, но все пак му се разрешава да умре на родната си земя, след като германският съдия обявява, че той е твърде болен за да лежи в затвора.
Починал от рак през февруари 1997 година, той е погребан в градчето Молфзее в околностите на Кил. Няколко месеца след смъртта му неизвестни лица разбиват надгробната плоча и издевателстват над гроба на Тис Кристоферсен.
Мир на душата му.
"Нещастието на българите и партийни...
Има българи българофоби. Нещо между мазо...
Лъжи, лицемерие, подлост и двойни станда...
Има българи българофоби. Нещо между мазо...
Лъжи, лицемерие, подлост и двойни станда...
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Години преди да падне Берлинската стена,...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Години преди да падне Берлинската стена,...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари